681 Мемориал, който събира всички и разкрива кои сме.

 
 
минало

минало

1934-1978
настояще

настояще

1978 – 2017
бъдеще

бъдеще

минало

 

„Мемориал на загиналите войници от Първа софийска желязна дивизия“

Скоро след освобождението на България през 1878г. било взето решение за построяването на войнишки казарми за новосъздадената Българска Армия. Пехотната казарма била построена на юг от  пределите на столицата София. Сградите били използвани от Първи пехотен Софийски и Шести пехотен Великотърновски полк. И двете дивизии участват в Сръбско-Българската война от 1885г. В началото на 20ти век те се сражават в състава на Първа софийска желязна дивизия в Балканската и Междусъюзничеката война, 1912-1913г. и в Първата световна война, 1915 -1918г.

През 1934-1936г. бива построен Мемориал в памет на загиналите в тези войни. Мемориалът е по проект на арх. Александър Обретенов (1903-1990г.) и е построен на три от крайните стени на вече съществуващите Витошки казарми.

Местоположение на казармите на Първи пехотен Софийски и Шести пехотен Великотърновски полк, 1917

Мемориалът се е състоял от три каменни стени с метални емайлирани плочи с имената на загиналите. Композицията е завършена от бронзов лъв, държащ щит с картата на България по Сан-Стефанския Мирен Договор от 1878г. Мемориалът и заобикалящият го парк са били използвани както с церемониална функция, така и като място за отдих.

По време на бомбандировките през 1944, южната (централна) казарма бива разрушена. След края на войната Мемориалът бива оставен в занемарение. Втората и третата казармена сграда биват съборени от средата до края на 1960те. В края на 1960-те на място на липсващата сграда е построена модна къща ‘Лада’ (вляво).

През 1970те паркът около мемориала бива асфалтиран. Единствена е останала западната вече свободностояща стена. Дори в това си състояние Мемориалът все още e придавал на голото около себе си пространство чувство за място, а на живеещите в квартала – чувство за принадлежност.

Може би последната снимка на западната стена. Мемориалът е пред събаряне с цел предоставяне на място за нов грандиозен проект – Националният Дворец на Културата и заобикалящата го паркова среда. Част от плочите биват свалени и запазени в Националния Военноисторически Музей.

Строежът започва на 25 Май 1978. Дворецът e трябвало да бъде завършен и открит за 1300ната годишнина от основаването на Българската държава. Този юбилей бива отбелязан и чрез нов паметник с име ‘1300 Години България’. Проектът е изпълнен от колектив с ръководител архитект Александър Баров и архитект Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инженер Валентина Атанасова. Автор на монумента е скулпторът Валентин Старчев.

настояще

1300_IMAGE_0_1800x1800

„1300 години България“

Идеята за построяване на голям културен център в София датира от средата на 1970те. Първоначално зоната на войнишките казарми била определена за нов оперен театър. Бил обявен международен конкурс, но журито не излъчило победител и конкурсът пропаднал. Скоро след това се стига до решението, че мястото би било най-добро за нов мултифункционален културен център. Това е и началото на сегашния Национален Дворец на Културата. Завършването на този проект е трябвало да съвпадне с 1300ната годишнина от създаването на Българската държава. За отбелязването на юбилея е бил предназначен и нов паметник на име „1300 години България“.

В края на 1979г. е обявен конкурс и скоро след това трима автори биват поканени. Първа награда била присъдена на скулптора Валентин Старчев. Темата на конкурса била „Минало, настояще и бъдеще“.

Въздушна снимка на София с насложено местоположение на разрушените казарми, 2017

Със задаващата се 1300на годишнина, времето за строеж е било изключително кратко. Никога завършен напълно и страдащ от лоша на места изработка, паметникът бива открит заедно с Националния Дворец на Културата в края на Март 1981 от тогавашния Държавен глава Тодор Живков.

Композицията на ‘1300 години България’ се състои от три тела, катерещи се в спираловидна форма и завършваща с бронзово крило. Крилото е било символ на летенето, на устрема на държавата да се развива. Всяко тяло представя определена тема – Цар Симеон и книжовниците, Пиета, за жертвите дадени през тези 1300 години и работникът oцелял и съградил държавата през вековете.

Отзивите към паметника са били спорни от откриването му – възхваляван от едни и мразен от други. Емоционалното му въздействие е било усетено от всички – дали омраза от тези, свързващи го с Комунистическия режим построил го, или възхищение от културното и художествено съсловие у дома и от чужбина.

След падането на социализма през 1989, паметникът бива оставен в занемарение. Навлизането на вода зад лошо закрепените гранитени плочи и последвалото им срутване довежда до заграждането на паметника с ограда.

През следващите 20 години, състоянието на паметника се влошава все повече. Призивите да бъде съборен с цел предоставяне на място за реконструирането на стария Мемориал започват да растат. Идеи за неговото възстановяване биват отхвърлени.

Монументът не може да остане в сегашното си състояние.

Паметникът през зимата на 2017. След съдебно решение за събарянето му и преместването на фигурите в музей, краят на ‘1300 Години България’ е пред нас. Събарянето е планирано за пролетта на 2017.

 

бъдеще

Проект от подобен размер и значимост предпоставя няколко възможни решения. Събарянето на сегашния паметник, или пък пълната му възстановка, биха допринесли малко откъм историчекото развитие на обекта. Възстановяването на оригиналния мемориал, на това място или друго, не предоставя програма за намиране на по-широка публика или създаването на истински дългосрочен принос за гражданите и града. Представеният тук проект разпознава историческото развитие на сегашния паметник и историята на оригиналния мемориал, запазвайки ги и предоставяйки истински принос към живота и историята на града.

Работата на David Chippefield Architects по Neues Museum в Берлин бе от основно значение при изготвянето на проекта:

„Възстановяването и поправката на съществуващите елементи на сградата бяха мотивирани от идеята, че пространствените и материални качества на оригиналната конструция трябва да бъдят подчертани – съвременното отразява загубеното без да го имитира.“

Дейвид Чипърфийлд

Тази идея е и основният принцип зад преработването на сегашния паметник. За тази цел е предложено въвеждането на нов материал. Бронзова мрежа, значително по-лека от някогашния гранит, завършва полу-разрушените фигури и оформя опростена възстановка на някогашното трето тяло (крило). Желязната арматура остава видима през мрежата.Тези съвременни елементи са ясно различими. Чрез тях посетителите на паметника биха разграничили слоевете на историческо развитие на паметника – от оригиналните форми и обеми, през оголените и надупчени бетонни тела, до завършените фигури и крило. Една истинска физическа манифестация на оригиналната тема – Минало, настояще и бъдеще.

Площите около паметника биват подобрени и за пръв път стават достъпни за всички. Ново пространство на долното ниво на паметника бива изкопано, завършвайки сегашният триъгълен план до квадрат и създавайки почти три пъти повече използваема площ. Достъпът до тази нова част на комплекса е чрез откриването на широк отвор в сегашната поддържаща земята до паметника стена. Новото пространвсто предоставя 250м2 за музей, представящ историята на паметника и мемориала. Същевременно, нов външен скулптурен двор с площ 200м2 заема пространството от ответната страна на плана.

Върху новоизкопаното пространство бива поставено ново тяло – предложеният нов Мемориал на загиналите войници от Първа софийска желязна дивизия. Тази нова стая за града е отворена и достъпна за всички. Тя предлага един нов тип място за помен – Градина на Възпоменанието – едно притихнало пространство за размисъл, отдих и почивка. Оригиналният бронзов лъв е върнат и поставен в тази нова среда. По време на изработката на този проект, името на всеки един загинал войник бе прецизно подредено на предложените 39 каменни плочи които обграждат градината.

Допълнителен слой на дейност в проекта придават предложните архив/офис, рецепция/книжарница и придружаващите ги спомагателни пространства.  Всяка публична част от комплекса е достъпна за всички хора.

 

Последно е предложено преименуването на комплекса на Мемориален Парк „681“ – едно име което ни връща към началото без да предлага край – както някога крилото е било символ на полета на нацията към бъдещето. Този проект е едно начало. Неговата цел е да започне разговор и да ни помогне да преoценим това, което вече имаме.

 
 
 
 
 

инициатива

 

“Обичам началата. Възхищавам се на началата. Мисля че началото е  това, което потвърждава продължението.“ – Луи И. Кан

Това е едно начало – един нов път, по който да видим това, което имаме. Път не на разрухата, а на градежa. 

Преди гостуването на Европейския Парламент в Националния Дворец на Културата през 2018г. е изключително важно да спрем за миг и да помислим над посланието, което изпращаме към света. Дали сме нация, която се преструва, че миналото не съществува или такава която го изучава и се поучава от него? Дали най-доброто, на което сме способни, е да рушим или да градим? Дали ще оставим един паметник от изключително скулптурно и архитекрно значение да изчезне? Цивилизовано общество ли сме или само се преструваме на такова?

Разглеждайки историята на Мемориала на Първа софийска желязна дивизия и тази на паметника ‘1300 години България’, човек не може да не направи съпоставка. Историята, повтаряща себе си. Но не е до Историята това, което се случва в настоящето. До нас е. И така сме изправени пред избор. Да съборим ‘1300 години България’ и да опитаме да построим наново един спомен от миналото или да изградим върху тяхната история един нов Мемориал. Мемориал, който събира всички ни и разкрива кои сме.